Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението ~ Фьодор ДОСТОЕВСКИ
Аз съм дете на века, дете на неверието и подозрението от раждането си до през днешния ден, че и до гроб. Какви страшни страдания ми е коствала и ми коства в този момент тази жадност да имам вяра, която укрепва в душата ми толкоз повече, колкото повече намирaм в себе си противоположни доводи. И въпреки всичко от време на време Бог ми провожда мигове, в които съм изцяло спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та таман в такива мигове аз построих за себе си подобен знак на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е доста елементарен – да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-разумно и по-съвършено от Христос. И освен няма, споделям си аз с ревнива любов, само че и не може да има. Нещо повече, в случай че някой би ми потвърдил, че Христос е извън истината и истината в действителност се окажеше отвън Христос, аз въпреки всичко бих предпочел да остана с Христос, в сравнение с с истината.
(1821 – 1881)
Само покаянието си да не изоставяш – и всичко Бог ще ти елементарни. А и няма такъв грях и не може да има по цялата земя, който Господ да не би опростил на същински покаялия се. А и не може да извърши, напълно не може човек да извърши грях толкоз огромен, що да пресуши безконечната обич Божия. Нима може да има подобен грях, който да надминава Божията обич?.
" Братя Карамазови "
Ако един народ не има вяра, че истината е само в него, в случай че не има вяра, че само той е кадърен и предназначен да възкреси всички със своята истина – той на часа престава да е популярен народ и на часа се трансформира в етнографски материал, а не във популярен народ.
" Бесове "
Изображение: Vasily Perov - Портрет Ф.М.Достоевского
